Превенция от наркотици без страх

Мислейки си за превенция на употребата на наркотици, вероятно повечето хора се сещат първо за брошури със страховити снимки, сухи теоретични лекции и нравствено-поучителни речи. Превантивните дейности обикновено се свеждат до даване на информация, селектирана така, че да сплаши. Често се разчита на страха като единствен фактор, който да държи децата настрана от деструктивни действия и решения. Но дали само това е достатъчно?

Какво всъщност означава понятието „превенция”? „Превенция” произлиза от латински (praeventio) и означава „изпреварвам, предупреждавам”. Това обикновено предполага, че обектът на превантивната дейност има явен / признат негативен компонент. Не сте чували за превенция на бягането в парка, нали? Разсъждавайки върху значението на понятието, можем да заключим, че осъществявайки превантивни дейности, ние целим да дадем обективна информация за даден феномен, да откроим потенциалните му рискове и да открием стратегии за справяне с тях – всичко това, преди събитията вече да са се случили. Важно е групата, подложена на превенция, да взема активно участие в целия процес. Методите, по които бихме могли да изпълним тези цели, зависят от много фактори, като целевата група или групи, темата на превенцията, срока за изпълнение и др. Добрата превантивна програма изисква да се вземат предвид множество фактори, а това вече предполага отговорност и мисъл. Факт е, че за да бъде приета една идея, не трябва да бъде наложена изкуствено, иначе предизвиква съпротиви. Това важи с пълна сила и за превантивните програми за употребата на наркотици и алкохол.

Да разказваш на ученици само за вредата и негативите от употреба на вещества, често провокира коментари от рода на „Абе, вие явно не сте пробвали наркотици, щом говорите така!”, което неминуемо блокира диалога и подронва авторитета ни на специалисти. Прикривайки факти, които са вече известни на подрастващите (като приятните краткосрочни ефекти от употребата на вещества), ние се лишаваме от възможността да говорим за рисковете от приятните преживявания, а в очите на младежите се превръщаме в манипулатори или с други думи – ставаме поредните възрастни, които им четат лекции за „нещата от живота”, за които знаят само от книгите. Несериозно, неадекватно, неефективно! Макар и да не дава пълна и безотказна гаранция за успех, истината е добър подход – да признаем, че психоактивните вещества въздействат на мозъка по такъв начин, че да се появят психологически и физически ефекти, които често са считани от употребяващите за приятни. Това признание ни дава право да обърнем монетата и да разкажем спокойно за последствията от употребата на вещества. Предоставянето на обективна и пълна информация е акт на зачитане на личността и правото на избор. Истината е, че не можем да правим избори от името на някой друг, дори и вместо децата си. Остава да вярваме, че сме ги снабдили с всички необходими ресурси, за да се справят с възникналите проблеми. Обективната информация не е единствената необходима предпоставка за вземането на дадено решение.

Спомнете си за всичките пъти, в които сте си казвали: „Много добре знаех какво трябва да направя, но...” Дори и да я имаме налична, често доста други фактори оказват влияние върху решенията ни: самооценка, ценностна система, семейна и социална среда, натискът на обкръжението и други. По тази причина програмите за превенция не бива да се изчерпват само с даването на информация, едва след нейното набавяне предстои същинското вземане на решение. Да помислим, например, върху един класически казус: "Аз знам, че наркотиците са вредни. Едни хора на улицата ми дадоха брошура и там го прочетох... Мама ще ме убие, ако разбере... Обаче едни приятели днес ми казаха, че е много яко – всички го правели вече. Не искам да съм от „задръстените”! Сигурно ако им откажа, няма да са ми приятели вече..." Тук идва тази част от превантивната дейност, в която трябва да идентифицираме рисковите ситуации и да открием как бихме могли ефективно да се справим с тях. Това се случва взаимно и интерактивно. Основните работещи фактори в една превантивна програма за употреба на наркотици и алкохол включват обучения за вземане на решение, обучение за отстояване на позиция и справяне в конфликтни за децата и младежите ситуации. Не трябва да забравяме емоционалната интелигентност – зачитането, изразяването и управлението на емоциите

Защо хората употребяват наркотици?

Програмите за превенция на употребата на вещества би следвало да обхващат всички, които са потенциални засегнати от проблема. В повечето европейски страни те включват родители, учители и ученици, като фигурират в програмите на училищата още от прогимназията. Изградени са като процес с информативна и възпитателна функция, който се надгражда поетапно, съобразно възрастовите особености на групата. Местата, където се осъществяват, най-често са училищата, но родителите са включени много активно в целия процес.

Тази колаборация между трите групи улеснява диалога по темата, повишава доверието и ефективността. Отговорността справедливо е поделена между всички. В България все още няма цялостна превантивна програма за употребата на психоактивни вещества. От няколко години консултантите на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола провеждат обучения с превантивен характер в няколко столични училища. Основната възрастова група, с която се работи, е от ученици от 5 до 7-ми клас, тоест с деца от 10 до 15 години. Впечатление прави, че учениците са доста активни и любопитни. По-склонни са да споделят мнения и опит, когато часовете са интерактивни. Мое лично убеждение е, че за да правиш каквото и да е, трябва да вникнеш много добре в неговата същност, да усетиш смисъла му, да почерпиш знания от опита и винаги да си в готовност да го променяш и развиваш. Целта на програмите за превенция на употребата на вещества е да бъдат от полза на тези, към които са насочени, а в този ред на мисли – изградени съобразно нуждите на децата и заедно с тях самите.

Панаир на суетата

Тъжно е да се каже, но в днешно време красотата и парите са водещата сила в света.Такива са стереотипите които се налагат и се внушават на младите като цел за да бъдат успели приети и да могат да оцелеят в обществото трябва да ги постигнат. Логичен е въпросът- това ли е единственият начин по който можем да успеем в България а по света?

Красотата природно дадена или придобита със съвременни средства е естествен стремеж на човека. Всеки човек иска да бъде красив слаб богат успял в своя живот по един или друг начин. Но понякога хората забравят откъде са тръгнали и къде искат да отидат вгледани в своя външен вид преследвани от суетата. В този свят на самозабрава младото поколение днес цели точно това- красота известност успех за да се влияе в обществото. Така за да бъдат харесани успели тези хора стигат да крайности до пълно заличаване на истинското аз и манипулирано съзнание. Налага се един нереален стереотип за красота и външен вид който убива света а не го спасява ако имаме предвид сентенцията Красотата ще спаси света.

Човешката суета и лицемерие са навсякъде в обществото около нас и това го превръща в същински панаир.Всеки от нас познава поне по един натрапчиво изкуствен в своето поведение човек- в класа си на работното си място съсед. Може би тайно му завиждаме а може би пък той на нас. Тази зараза е около нас- купуваме вещи от които нямаме необходимост- дрехи обувки бижута гонейки своя възвишен идеал в обществото.

Огромна част от младите хора на възраст между 15 и 19 години нямат ясна реална самооценка за себе си и своя външен вид. Те искат да бъдат приети в своето обкръжение. Но когато са различни от внушените стереотипи обществото ги отхвърля защото не може да проумее тяхната индивидуалност. В училищата например тези различни деца биват обиждани малтретирани и тормозени и то само защото са по-пълни по-ниски по високи или по някакъв друг начин излизат от идеалната мярка на суетата. Известно е че учениците в тази възраст са склонни да се подлагат на манипулации така те стигат до крайности в действията си. Често това е комично защото не е адекватно дете в първи клас да има смартфон или родителите му да инвестират огромни суми за скъпи дрехи от градския мол.А всичко това се прави за да бъдат приети и те самите да се чувстват комфортно в своето обкръжение.

Социалните мрежи и медиите в същото време налагат панаира на суетата като мярка и модел за подражание. Постовете и снимките на модели известни и успели актьори музиканти и други които са се подложили на десетки операции за да постигнат желания ефект въздействат много силно върху обикновения човек. Много от тези модели които будят завист и желание за подражание парадирайки със своя външен вид не водят здравословен начин на живот и страдат от болести като анорексия булимия и психически разстройства. Гонейки своя идеал вманиачавайки се в своя външен вид млади хора се разболяват и започват своето себезаличаване по стълбицата надолу по която обратният път е почни невъзможен.

Като цяло можем да кажем че днес в обществото ни царства трайно един панаир на красотата и суетата на комичното но и на трагичното. Ще го има винаги и навсякъде защото го е имало и преди. В училище на улицата в офиса в нощните клубове- пълно с хора които чувстват себе си като нещо повече и по-различно от другите не заради това което знаят и могат а заради това материалното което притежават. Тези хора ще ги има винаги. Ще парадират пред останалите със своите красота пари имущество и ще всяват завист и смут нереални стремежи сред манипулативната маса. Те го правят защото така са щастливи. А останалите ги следват сляпо за да се докоснат и те до това изкуствено нереално нереално щастие.

Толкова по-лесно и истински е да не гледаш чуждата паница да се вгледаш в себе си и истинските си потребности. Може би така и обществото ще се промени ще се научи да приема различността и уникалността на всеки човек. Но докато това се случи сме част от един голям панаир на суетата. Можем да си изберем само позиция – на жертви коментиращи зрели критици или съзнателни борци против фалша и празния външен блясък.

Някои елементи от поведението на децата, които могат да се дължат на наркотици

1. Дълги периоди, прекарвани в стаята или банята заключени. Понякога банята се превръща в постоянна тяхна резиденция. Шумът на течаща вода маскира шумове, свързани с приготвянето и инжектирането на наркотика.
2. Преминаване на големи суми пари през вашите деца, чийто призход остава неясен. Наркотиците са скъпа работа и за тях са необходими средства, които не могат да се спестят от парите за сутрешна закуска в училище. Повишената необходимост от пари при всички случаи трябва да е знак за тревога. Най-сигурният път да продължи консумацията на дрога е да се задоволи тази необходимост. Парите тук стават синоним на отрова, особено ако се дават без много уговорки.

3. Известна тайственост в поведението. В юношеска възраст е нормално одръпването от родителите и затварянето в себе си, но злоупотребяващите с наркотици започват да прекарват повече време заключени в стаята си, като не разрешават никой да влиза при тях. Обикновено провеждат шепнешком разговори по телефона, като почти не дават информация за това къде отиват или пък са прекалено многословни за незначителни неща

4. Промяна в състава на приятелите и познатите. Постепенно групирането става само въз основа на общия интерес към наркотиците. Пред вашата врата започват да идват непознати връстници на детето ви, които то не кани вътре и избягва да ви ги представя. По телефона твзи които го търсят, също избягват да се представят.

5. Честа смяна на настроението, от веселост и бодрост до тъга, потиснатост и апатия, плод на наркотичното въздействие. Същевременно всякакви въпроси предизвикват раздразнителност.

6. Отношението към училището и домашните задължения става напълно безотговорно. Зачестява въвличането в различни разправии, скандали, ициденти в училище и на улицата. Децата стават често жертва на автомобилни катастрофи. Имате чувството, че детето непрекъснато ви лъже.

7. В разговорите с вас и под формата на шега започва да се прокрадва темата за наркотиците. Може да се появят рисунки и жаргон, свързани с наркоманното поведение - "стаф", "дрога", "помпа", "трева" и др.

8. Влошаване на здравето и физическата кондиция, намаляване на теглото, чести инфекции и др.

9. Загуба на амбиции и интерес към бъдещето.

10. Необичайни миризми, петна или следи по тялото, дрехите или у дома. Ако подозрението, че дъщерята или синът вземат дрога, се засили, цялото семейство трябва да намери сили да говори за това открито. Не трябва майката или бащата да доказват, че детето консумира дроги, а обратно, младият човек трябва да докаже, че е независим. А ако се стигне до разговор за дрогите, не бива младият човек да има превъзходство на информация и да убеди родителите си в безобидността на психоактивните вещества.

Родителите трябва да са в състояние компетентно и без да драматизират да му посочат опасностите - депресии, хепатит, инфектиране с HIV, загуба на уважението на близките. Колкото и трудна да е ситуацията от гледна точка на грижата за бъдещето на младия човек, толкова важно е същевременно за родителите да запазят конструктивна дистанция от проблема на другия, да не губят от поглед собствените си интереси, работа и собственото си развитие. Само ако се запази собственото пространство и възможност да се черпи и преобразува жизнена енергия, може да се помогне на детето. Тази способност за разграничаване в крайна сметка прави възможно да се потърси помощ от трети лица, родителски кръгове или консултации. Тя е гаранция, че ще се предприемат активни действия, без да се тушира или прикрива ситуацията, че ще се потърси решение.